018 Февруари - Честваме гибелта на Васил Левски (1837-1873)
Апостолът на свободата - 151 години безсмъртие
Васил Левски е роден на 6 (18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята го помни с безсмъртните имена – Васил Левски, Апостола на свободата и дякон Игнатий. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
1. Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867 (фотография от 1867 г., Белград)
2. Васил Левски в униформа на Първа българска легия (фотография от 1869 г., Букурещ)
Емблематични думи на Васил Левски (цитати):
"Времето е в нас и ние сме във времето." — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
"Дела трябват, а не думи." — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля." — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
(1848-1976)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Историците смятат, че стихотворението "Обесването на Васил Левски“ е последната творба на Христо Ботев, която вероятно е създадена към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“.
Публикувано е под лика на Васил Левски в „Стенен календар за 1876 година“.
Христо Ботев (1848-1976)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Това е едно от най-тъжните стихотворения в българската литература. В оригиналния си вариант то има още един куплет, който е бил премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 година.
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Из поемата „Левски“ от „Епопея на забравените“, 1882 г.
Иван Вазов
(1850-1921)
Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Иван Вазов (1850-1921)
Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Исторически факти за Васил Левски
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 година учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище.Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". Първият брой на в. „Знаме”
излиза на 08 декември 1874 г. В продължение на близо година са публикувани 27 броя. Вестникът трябва да осигури необходимата трибуна за революционната идеология.През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода.
На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки",
с който от Гюргево преплува река Дунав и заставя капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.
След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина,
където се готви да пренощува. На 20 Май 1876 г. (2 Юни по нов стил) е последният тежък бой, където в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. С подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество, Христо Ботев завинаги остава да живее в паметта и сърцата на поколения българи, така, както сам пророкува в стихотворението си "Хаджи Димитър". Във времето, невероятният му стих "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." завинаги увековечава неговото име и изключителния му талант за бъдещите поколения.
"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят..."
Картина "Обесването на Васил Левски", художник Борис Ангелушев, 1942 г.
