Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е национален празник и се отбелязва ежегодно в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.).

Христо Ботев повежда чета за сражение с Османската империя, с цел Освобождението на България. Загинал е в боя във Врачанския Балкан през 1876 г.

За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола (Околчица) смъртта се почита от Ботеви четници.


Ботеви чествания в с..Скравена през 1906 г.

На 2 Юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Всяка година на 2 Юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и героите, отдали живота си за свободата на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 година учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище.


Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". Първият брой на в. „Знаме” излиза на 08 декември 1874 г. В продължение на близо година са публикувани 27 броя. Вестникът трябва да осигури необходимата трибуна за революционната идеология.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода.
На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който от Гюргево преплува река Дунав и заставя капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. На 20 Май 1876 г. (2 Юни по нов стил) е последният тежък бой, където в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата.

В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. С подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество, Христо Ботев завинаги остава да живее в паметта и сърцата на поколения българи, така, както сам пророкува в стихотворението си "Хаджи Димитър". Във времето, невероятният му стих "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." завинаги увековечава неговото име и изключителния му талант за бъдещите поколения.

"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят..."


Картина "Ботевата чета слиза на българския бряг", художник Д. Гюдженов